ВОДНИТЕ ГРАДОВЕ НА РЕКА ЯНДЗЪ И НЕЖНО ПЪНЛАЙСКО ЦВЕТЕ (Шеста част_1 - нравопис) Предизвикателството е да го приемеш този нов свят… и не просто да го приемеш, но и да го обикнеш. След обяда продължихме разходката – влизахме в стари аптеки, магазини, гостилници, чайни, работилници – един древен, отминал свят… Само на Виви не й се струваше никак романтично, луташе се насам – натам като пеперуда с опърлени криле, гледаше с невиждащ поглед – преживяваше нещо травмиращо и опустошително, за което нямах обяснение. Когато поспирах за снимки, тя нямаше търпение да ме изчака, после внезапно и без да се обади, хлътваше в някой вход и аз дълго се озъртах за нея… От време на време ми разясняваше по нещо, но без ентусиазъм. Мъчението продължи безкрайно. До края на втория ден недоумението ми се превърна в отчаяние и накрая – в примирение…Вероника мрачно предположи, че вероятно пънлайското момиче не иска тя да е с нас. Успокоих я набързо, ала съмнението се загнезди и в мен…Загадката се разкри едва след завръщането ни, но отсега булото започна да се повдига… Светът на жените е по-интересен от света на мъжете и аз нищо не мога да направя срещу това – казва немският режисьор Фасбиндер и тази негова мисъл особено ми допадна, намирам много истина в нея. Не само в киното, и в живота е така. Тази мисъл се преплиташе в съзнанието ми заедно с легендата за Бялата змия и нейната приятелка Зелената змия и с тихите образи на приятелките, тръгнали по две, по две на екскурзия в Уджън… Нищо чудно, че югът е родината на лаотун и нюшу. И тъй като сме на юг, разкривам ви някои тайни от емоционалния живот на китайските жени. “Лао тун” (lao tong) е древна китайска фраза със значение “приятели за цял живот”. Едно съкровище, благословия, по-скъпо от родно сестринство е лао тун за китайките. Алин ми каза, че днес малко жени имат лао тун, динамичният живот ги разделя. А Ники – друга приятелка от Пънлай – сподели, че харесва чистотата на женското приятелство лао тун, но не и причините, довели до него. В китайската провинция приблизително 800 милиона души живеят с по-малко от един долар на ден. На много места, дори и днес, парите нямат никаква стойност, вместо тях съществува бартерна икономика. След брака жената преминава като вещ в семейния дом на съпруга си. Тя може никога повече да не види собственото си семейство. Ако свекърът и свекървата са мили с нея и тя роди син, може да й бъде разрешено това. Жестоката действителност за много жени е договореният брак – още като деца те са обещани за съпруги, често за уреждане на семейни дългове. Съпругът може да бъде много по-възрастен от нея. Ако тя не успее да роди син, може да бъде подложена на подигравки и дори побой от страна на съпруга и семейството му. Ако има дъщеря, бебето може да бъде убито при раждането, защото момичето е бреме и няма стойност за семейството, освен като източник на радост за майката. Това е мрачната действителност и в много други страни като Индия, Корея, Сингапур, Малайзия и Пакистан. За милиони жени по земята животът е по-лош от робство. Ще продължа разказа си утре в рубриката "Светоглед" на предаването "Шарена стомна" в програмата на радио Татковина. За вас предаде от Китай Наталия Бояджиева.

Аудио