Здравейте,мили приятели, Да ви е честита Новата Година.Да сте живи,здрави и да не ви напуска оптимизма,защото за малките проблеми винаги има решение. Като например какво да правиш ако са закрили българското посолство в страната, кадето живееш и трябва да си подновиш паспорта. По неведоми причини от България решиха да закрият посолството в Чили. Не казвам, че е не е било затваряно и преди ,като например след военния преврат през 1973. Въпреки това има малки нюанси в сегашното затваряне . След 1973 година сградите,собственост на България в Сантиаго, са били давани под наем в очакване да падне диктатурата и да се възстановят дипломатическите отношения.Не са били затваряни всички врати,нито са били горени всички мостове. Затварянето на посолството сега идва в момент когато има демократция и в двете страни. Освен това решението е да се продава всичко-сградата на консулството, ремонтирана и тържествено открита преди 5 години и резиденцията.Когато научихме за това, разбрахме, че България може би няма да се върне при нас, а ние ще трябва да търсим нови връзки и пътища към България. Един от тези пътища е установяването на връзки между българите ,пребиваващи в различни страни. Преди известно време президентката на Аржентинско-Българската Фундация,Дорита Шишманов ми се обади и ми предложи да направим съвместно честване на 24 май в Буенос Айрес ,на което ще дойдат сащо така българи от Уругвай и от Колумбия.След първите минути на вълнение, започнах веднага да мисля как да се представим ние, българите от Чили. На следващото събиране на 3 март ще го обсъдим с останалите българи и с българските чилийци. Отидох до гардероба и погледнах двете женски носии ,които имаме. Обадих се на сина ми,които е в България за Коледа и Нова Година и му поръчах непременно да купи мъжка носия за него.Досега винаги се е оплаквал, че няма фолклорен костюм, за да го сложи за празниците и събиранията в Чили. Търсенето и купуването на носията за него ще е толкова вълнуващо ,колкото и пътуването му в България след 15 години.Това е различно от обикновенното купуване на дрехи.Вече ми каза, че трябва да реши от кой край да е ,защото за него всичко е България, а не териториално определена област.Надявам се майка ми да го орентира към македонската носия, от където са неговите предеди. Не знам дали ще има време да си припомни стъпките на някое хоро,научено когато беше първокласник в София и бягаше от часовете по английски ,за да ходи на фолклор. Странно е да се говори за 24 май през януари. Обаче в края на краищата, живота може да не се измерва само в месеци и години, а в празниците, които си отпразнувал, нали?

Аудио