Здравейте слушатели на Интернет радио Татковина! На 24 януари за пореден път в Градската художествен а галерия в Мишколц ще бъде връчена наградата „Миклош Мажарофф“, основана преди пет години от Мария Николаева, вдовицата на големия унгарски художник от български произход. Наградата се присъжда всяка година по случай Деня на унгарската култура на млади творци, трайно привързани към Мишколц или региона,. Новият носител на отличието е Рудолф Силади, художник от Егер. Рудолф Силади играе важна роля в артистичния живот на Егер. Художник, перформер и художествен ръководител на Модерна галерия „Малката синагога“, активен член на Дружество „Парт“. Наградата ще бъде връчена от Мария Николаева. Непосредствено след церемонията ще бъде открита изложбата „Боршод 2050“ на възпитаниците на архитекти от докторската школа на Будапещенския технически университет. На тържеството ще присъстват кметовете на Озд и Мишколц. Животът и творчеството на художника и графика Миклош Мажарофф са свързани с град Мишколц в продължение на близо четиридесет години. През 1958 г. той се заселва там заедно със съпругата си д-р Мария Николаева, където живее до смъртта си през 1997 г. Пейзажът на северна Унгария, жителите на областта Боршод, хората на обикновения физически труд са постоянна тема в творчеството му. Семейството му също е свързано с този регион, българският му баща и майката унгарка са били изполичари в разположеното само на няколко километра от Мишколц с. Алшожолца, в градините на бароните Вай, където на 24 декември 1929 г. се ражда Миклош Мажарофф. Начално образование завършва в Мишколц, в българското училище на ул. Калман Шолтес Над, след което – следвайки семейната традиция – се записва в градинарско училище. В семейството усвоява още като дете тънкостите на градинарството, заражда се любовта му към растенията и природата, които не угасват и по-късно, като възрастен. „У дома се научих да виждам и да обичам красотата на природата, да ценя стойността на цветята, вълшебството на цветовете” – споделя художникът. В картините му се чувства все по-задълбочаваща се привързаност към топлите тонове на балканския и средиземноморския пейзаж, които ни отнасят към произхода му, появили се след посещенията му в България през 1956 и 1957 г. През седемдесетте и осемдесетте години заедно с приятелите и семейството си прави целенасочени посещения в Италия, Гърция и Испания, както и на Канарските острови, което отново е израз на любовта му към вълшебния свят и цветовете на южния пейзаж. Те го инспирират при създаването на нови и нови произведения и го зареждат с нови теми. През есента на 1956 г. заминава за България, от една страна, с учебна цел, а от друга – да издири роднините на баща си, тръгнал през 1910-те години от с. Драганово за Унгария, подобно на други, преселили се в родината ни градинари. Мажарофф се връща в Унгария през април на следващата година, тъй като заради революционните събития през 1956 границите са били затворени. По време на едно от роднинските посещения се запознава с втората си жена, връща се в България през ноември 1957 и през декември се оженва за нея. Мария Николаева е активен член на българската общност в град Мишколц. С основаната от нея награда тя дава повод всяка година да се заговори за творчеството на Миклош Мажарофф и за българите, които са играли важна роля в североизточна Унгария. От Будапеща за Радио Татковина – Светла Кьосева.

Аудио